Всеки родител е бил свидетел как детето му става по-бурно и необуздано, ако прекали с приема на бонбони или сладки. Дали обаче общоприетото схващане, че захарта води до хиперактивност е научно обосновано? Може да е изненадващо, но данните сочат, че вероятно такава връзка няма. Меdical News Today предоставя фактите от няколко научни изследвания.
Захар и хиперактивност при децата
Въпросът дали захарта влияе върху поведението на децата започва да предизвиква интерес през 90-те години на миналия век и се стига до множество проучвания. През 1995 г. JAMA публикува мета-анализ, в който се разглеждат резултатите от 23 експеримента в 16 научни статии.
Авторите са включили само изследвания, в които е използвано плацебо и които са били слепи, което означава, че участващите деца, родители и учители не са знаели кой е получил захар и кой плацебо. Тяхното заключение: „Този мета-анализ на докладваните до момента проучвания установи, че захарта (основно захарозата) не влияе върху поведението или когнитивните резултати на децата“.
Все пак авторите отбелязват, че не могат да изключат възможността за „малък ефект“. Както винаги, те обясняват, че са необходими повече широкомащабни проучвания.
Съществува и възможността определена подгрупа деца да реагира по различен начин на захарта. Като цяло обаче учените доказват, че със сигурност тя няма толкова голям ефект, колкото съобщават много родители.
Дали някои деца са по-чувствителни към захарта?
Някои родители смятат, че детето им е особено чувствително към захарта. За да проверят дали това е така, група изследователи сравнили две групи малчугани:
• 25 „нормални“ деца на възраст 3-5 години.
• 23 деца на възраст 6-10 години, чиито родители ги определяли като чувствителни към захарта
Всяко семейство следвало последователно три експериментални хранителни режима в продължение на 3 седмици. Те били:
1. с високо съдържание на захароза, без изкуствени подсладители
2. с ниско съдържание на захароза, но с аспартам като подсладител
3. с ниско съдържание на захароза, но със захарин (плацебо) като подсладител
Авторите обясняват, че в проучването е бил включен аспартам, тъй като той също е „смятан за възможна причина за хиперактивност и други поведенчески проблеми при децата“.
И при трите режима на хранене не е имало изкуствени хранителни оцветители, добавки и консерванти. Всяка седмица учените оценявали поведението и когнитивните способности на децата. „За децата, описани като чувствителни към захарта, нямаше значителни разлики при трите режима в нито една от 39-те поведенчески и когнитивни променливи. За децата в предучилищна възраст само 4 от 31 показателя се различаваха значително при трите режима, но нямаше последователна закономерност в наблюдаваните разлики“, заключават авторите след направените анализи.
През 2017 г. в International Journal of Food Sciences and Nutrition се появи свързано проучване. Изследователите проучили въздействието на консумацията на захар върху съня и поведението на 287 деца на възраст 8-12 години.
Учените набрали информация чрез въпросници за честотата на хранене, демографски въпросници, въпросници за съня и поведението. Изненадващо се оказало, че 81% от децата са консумирали повече от препоръчителния дневен прием на захар.
Въпреки това изследователите стигнали до заключението, че „общата консумация на захар не е свързана с поведенчески проблеми или проблеми със съня, нито влияе на връзката между тези променливи“.
Вземайки предвид всички констатации, изглежда очевидно, че ако захарта оказва влияние върху хиперактивността, то ефектът не е огромен и не обхваща по-голямата част от децата.
Защо идеята продължава да битува?
„Логично е да възникне въпросът: „Ако няма научни доказателства, че захарта предизвиква хиперактивност при децата, защо тя предизвиква хиперактивност при моите деца?“. За съжаление трябва да се каже, че част от вината може да падне върху родителските очаквания“, пише Medical News Today.
През 1994 г. в Journal of Abnormal Child Psychology се появява проучване, което подтвърждава тази теза. Изследователите набрали 35 момчета на възраст 5-7 години, чиито майки ги описали като поведенчески „чувствителни към захарта“.
Децата били разделени на две групи. Всички те получавали плацебо, което представлявало аспартам. На половината от майките било казано, че всяко от децата им е получило плацебо, а на другите - че всяко от тях е получило голяма доза захар.
Учените заснели майките и синовете по време на общуването им и им задавали въпроси относно взаимодействието. Авторите разказват след това какво са налюдавали. „Майките, които очакваха ефект от приема на захар, оцениха децата си като значително по-хиперактивни. Поведенческите наблюдения разкриха, че те упражняваха по-голям контрол, като поддържаха физическа близост, както и проявяваха тенденции да критикуват, наблюдават и разговарят със синовете си повече, отколкото майките от контролната група“, обясняват те.
Според учените медиите също играят роля в утвърждаването на този мит. От анимационните до игралните филми терминът „захарна треска“ е навлязъл в общия език.
Друг фактор е обстановката, в която на детето може да се дава твърде много захар. Класическият сценарий е стая, пълна с деца на парти за рожден ден. В тази среда те се забавляват и вероятно ще бъдат възбудени, независимо от консумираните бонбони.
По същия начин, ако бонбоните са специално лакомство, самият факт, че детето получава вкусна награда, може да е достатъчен, за да предизвика бурен изблик на високооктанова активност.
Откъде тръгва тази идея?
Влиянието на захарта върху здравето е широко обсъждано през изминалия век. Дори и днес много изследвания са посветени на разбирането на всички детайли на влиянието на този сладък химикал върху човешкото здраве.
През 1947 г. д-р Терон Г. Рандолф публикува статия, в която обсъжда ролята на хранителните алергии при умората, раздразнителността и поведенческите проблеми при децата. Наред с други фактори той описва чувствителността към царевични захари или царевичен сироп като причина за „синдрома на напрежението и изтощението“ при деца, чиито симптоми включват умора и раздразнителност.
През 70-те години на миналия век захарта е обвинявана за реактивната или функционалната хипогликемия - с други думи, спад на кръвната захар след хранене - която може да предизвика симптоми като тревожност, объркване и раздразнителност.
Двете основни теории, които тогава са в основата на убеждението, че поведението на децата се влияе негативно от консумацията на захар са: То или е алергична реакция, или реакция на хипогликемия. Сега обаче нито една от тези теории не се подкрепя от данните.
Друго непрофесионално обяснение е, че сладките снаксове предизвикват краткотраен скок на кръвната глюкоза - ефект, наречен хипергликемия. Симптомите на хипергликемията обаче включват жажда, често уриниране, умора, раздразнителност и гадене. Те не включват хиперактивност.
В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век интересът към теорията за хиперактивността на захарта отново се повишава. Редица изследвания показват, че най-хиперактивните деца консумират повече захар.
Тези проучвания обаче са кръстосани, т.е. изследвали са една популация от деца в конкретен момент от време. Както обясняват авторите на цитирания по-горе метаанализ, от тези резултати не може да се разбере дали захарта причинява хиперактивност или хиперактивността стимулира повишения прием на захар.
Продължаващи изследвания
От 90-те години на миналия век насам проучванията, посветени на хиперактивността и захарта, са преустановени, като повечето експерти смятат случая за приключен. В една сфера обаче те продължават.
При огромното мнозинство от децата захарта не предизвиква хиперактивност, но все още не е изяснено дали тя няма въздействие при една група малчугани: тези със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD).
Учените са подходили към тази тема от два ъгъла: някои проучвания разглеждат дали хранителният режим с високо съдържание на захар би могъл да увеличи риска от развитие на ADHD, докато други изследват дали захарта би могла да изостри симптомите на ADHD при деца с това разстройство. За проверка на първата теза проучване, публикувано през 2011 г., проследява 107 петокласници и установява, че „няма значителна връзка между общия обем на приема на проста захар от снаксовете и развитието на ADHD“.
В търсене на по-дългосрочни ефекти, систематичен преглед и мета-анализ, публикувани в Journal of Affective Disorders през 2019 г., оценяват „доказателствата за връзката между моделите на хранене и ADHD“. Авторите стигат до заключението, че „храненето с високо съдържание на рафинирана захар и наситени мазнини може да увеличи риска“ от ADHD и че храненето с високо съдържание на плодове и зеленчуци има защитен ефект. Те обаче признават, че доказателствата като цяло са слаби. Например, от 14-те проучвания, които са установили връзка между храненето и ADHD, 10 са използвали кръстосано сечение или метода „случай-контрола“, като и двете са били наблюдателни и е било възможно наличието на методологични проблеми.
Проучванията на кръстосаното сечение не могат да разграничат кое е било първо - причината или следствието, тъй като те определят разпространението и на двете в един и същи момент от време.
Проучванията на принципа „случай-контрола“ предоставят по-силни доказателства, тъй като при тях се разглеждат потенциални причини или рискови фактори, след като се установи кой има въпросния здравословен проблем. След това изследователите проучват появата на рисковите фактори в подобна група хора, които нямат здравословен проблем.
Авторите на мета-анализа изтъкват още един важен момент; има някои доказателства, че хората с ADHD са по-склонни да преяждат, отколкото хората, които не страдат от него. Това може да означава, че повишената консумация на храни, които активират мрежите за възнаграждение в мозъка, като например сладки снаксове, може да е резултат от ADHD, а не фактор, който увеличава риска от ADHD.
Важни заключителни думи
Изглежда, че захарта не причинява хиперактивност при огромното мнозинство от децата. В бъдеще по-големи и продължителни проучвания може да открият малък ефект, но настоящите данни сочат, че връзката е мит.
Това обаче не отменя факта, че хранителният режим с високо съдържание на захар увеличава риска от диабет, повишаване на теглото, кариеси и сърдечни заболявания. Контролът на приема на захар от децата и от възрастните продължава да е важен фактор за поддържане на добро здраве.
